създаден по проект: Превенция и борба с домашното насилие

финансиран от Фондация "Отворено общество"

В клуба на доброволен принцип участват ученици от средните училища в Г.Оряховица. Младежите изградиха своя клуб, обединени от идеята, че искат и могат да бъдат полезни на своите връстници. Преминаха няколко модулни обучения по превенция на домашното насилие и трафика на момичета, организирани от екипа на "Център Мария".

учредяване на младежкия клуб

Ежемесечните сбирки на клуба им предоставят възможност да дискутират и предлагат решения по горещи теми като взаимоотношенията между половете, насилието и трафика, зависимостите. Често насочват свои съученици и приятели, които имат нужда от помощ към консултативните програми на службата. С удоволствие разпространяват рекламни материали и носят рекламните тениски на "Център Мария". Ентусиазмът им е заразителен. Имат своите планове за бъдещето.

обучение на ученици - доброволци

През следващата учебна година ще участват като водещи в часове на класа, посветени на домашното насилие и трафика, ще имат свои самостоятелни медийни изяви и специална страница в месечния информационен бюлетин на "Център Мария". А някои от тях отсега са избрали професионалното поприще на психолога, юриста или психотерапевта, защитаващи женската гледна точка към насилието.

час на класа по превенция на трафика

превенция на трафика - ученици от СУПЗ

* * *

Беше в час по немски. Всички бяхме развълнувани от един трагичен инцидент. От дума на дума разговорът тръгна за насилието изобщо.
"Познавам едно момиче," - започна разказа си моя съученичка, "което отиде да следва в София. Веднъж неина приятелка й предложила да излязат вечерта да се разходят. С тях дошъл и приятелят на второто момиче. Качили се в колата му и потеглили. Моята позната забелязала, че отиват на съвсем непознато място. Попитала къде отиват. Тогава младият мъж извадил пистолет. После се обадил по GSM - а на свои приятели, те пристигнали и цялата компания се изредила да се гаври с момичето. От приятелката нямало и следа. На сутринта един от насилниците трябвало да заведе моята позната у дума й. По пътя, обаче, се загледал нанякъде и тя успяла незабелязано да избяга. Дрехите й били изпокъсани, шофьорите на такситата започнали да свирят след нея. Обезумяла от ужас, едва успяла да се добере до вкъщи. По - късно се оказало, че приятелката й била уредила всичко. Била я предала за пари. От преживения кошмар моята приятелка получи психическо разстройство."
Съученичката ми замълча. Всички бяхме потресени. Защо трябва да се случват подобни неща? Обзе ме ужасно чувство на тъга, на безсилие. "В този миг", мислех си, "докато аз си седя мирно и кротко на чина, някой някъде става жертва на насилие, някой може би умира, а аз нищо не мога да направя. Абсолютно нищо." Имах огромното желание да премахна всяка болка, всяко нещастие, да попреча на всяка неправда, но не можех.
Защо хората си причиняват зло? Недоумявах. Спомних си родители, които се отнасят жестоко към децата си, бият ги или ги лишават от нежност и внимание. Така малкият човек приема злобата и насилието като нещо естествено и на свой ред ги прилага спрямо околните. Влиянието на лоша компания, на филмите, на обществените настроения също могат да доведат до подобни пагубни последици.
Насилието има толкова много аспекти, така е вплетено в нашия живот, че изглежда невъзможно да се изкорени изцяло. Но аз вярвам, че може да се ограничи, а на жертвите може да се помогне. Дори една добра дума, малък знак на подкрепа и разбиране, ръка, подадена в труден момент, може да намали макар и с трошица нещастието в света.

от Деница Ник. Велчева

* * *