ПРАВНИ АСПЕКТИ ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА
 ОТ НАСИЛИЕ В СЕМЕЙНА СРЕДА.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ИНСТИТУЦИИ

 

 

 

 

 

 

 

ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА ОТ НАСИЛИЕ

 

КОНВЕНЦИЯ НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО
/извадки/

 

Според Конвенцията (чл. 3) „най – добрия интерес на детето” е от първостепенно значение при политически, правови и обществени решения, както и на първо място трябва да се вземат предвид интересите и значимите за детето неща.
        
Член 16 регламентира правото на децата на защита от посегателства в личния им живот, в тяхното семейство, тяхното жилище или тяхната кореспонденция.

Член 18  регламентира отговорността на родителите като главна за възпитанието и развитието на детето. Държавата се задължава да подпомага  по съответния начин родителите при изпълнението на тази задача.

Член 19 регламентира закрилата на децата от всяка форма на злоупотреба от страна на родителите или други упълномощени за възпитанието лица и осигуряване на социални програми за избягване на такива злоупотреби и оказване на помощ на засегнатите от тях.

Член 28 регламентира правото на децата на образование. Необходимата дисциплина в училищата не трябва да накърнява правата и преди всичко достойнството на децата. Съвместната работа за развитието на децата трябва да поощрява отстояването на това право.

Член 31 регламентира правото на децата на почивка и свободно време, както и правото на игра и участие в културния и творчески живот.

Член 32 регламентира защитата на децата от работа, която застрашава тяхното здраве или възпрепятства тяхното образование и развитие. Държавата определя минималната възраст за допускане кандидатирането за работа и урежда всички условия на работа.

Член 34 регламентира закрилата на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба, както и от проституция и порнография.

Член 36   регламентира защитата на децата от каквато и да е форма на експлоатация.

Съгласно член 39,  държавите–членки се задължават да предприемат необходимите мерки за физическото, психическото възстановяване и социалната интеграция на децата – жертва на каквато и да е форма на експлоатация или злоупотреба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

 

Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.75 от 2 Август 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.36 от 18 Април 2003г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 9 Май 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2009г.
/извадки/

 

Определението за дете, съгласно Закона, е „…всяко физическо лице до навършването на 18 години” /чл. 2/.

 

Принципи на закрила /чл. 3/:

- зачитане и уважение на личността на детето;
- отглеждане на детето в семейна среда;
- осигуряване най-добрия интерес на детето;
- специална закрила на дете в риск;
- незабавност на действията по закрила на детето;
- грижа в съответствие с потребностите на детето;
- насърчаване на отговорното родителство;
- подкрепа на семейството;
- превантивни мерки за сигурност и закрила на детето.

Мерките за закрила се определят съгласно чл. 4, като:

- съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
- настаняване в семейство на роднини или близки;
- осиновяване;
- настаняване в приемно семейство;
- предоставяне на социални услуги - резидентен тип;
- полицейска закрила;
- специализирана закрила на обществени места;
- информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
- осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;

 

Специална закрила се осигурява на дете в риск /чл. 5 (1)/.

Органи на закрила на детето са /чл. 6/:
>Председателят на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
>Дирекции “Социално подпомагане”;
>Министъра за труда и социалната политика, Министъра на вътрешните работи, Министъра на образованието и науката, Министъра за правосъдието, Министъра на външните работи, Министъра на културата, Министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

Отговорности на органите за закрила:
Чл. 6а (4) В рамките на своите правомощия:

3. Министърът на образованието и науката:
а) осигурява безопасността на децата в държавните училища, детски градини и обслужващи зветна в системата на народната просвета;
б) чрез регионалните инспекторати по образованието, осигурява взаимодействие с органите на управление на специализираните институции и на социалните услуги - резидентен тип, за установяване на образователните потребности на всяко дете и осигуряване на подходящо обучение;
в) осъществява дейности по превенция и разрешаване на проблема с учениците, които не посещават училище.

8. Кметовете на общини:
а) осигуряват прилагането на държавната политика за закрила на детето в общината и координират дейностите по закрила на детето на местно ниво;
б) осигуряват безопасността на децата в общинските училища, детски градини и обслужващи звена;
в) предприемат мерки за осигуряване безопасността на децата в структурите и звената на територията на съответната община.

В Закона за закрила на детето е регламентирано задължението на всеки, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила, да сигнализира органите за закрила на детето.

Чл.7 (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми Дирекция “Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.
(2) Същото задължение има и лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

Правото на закрила на детето е регламентирано в чл. 10 (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
(2) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

Правото на детето на закрила срещу насилие е дефинирано в чл. 11 на Закона за закрила на детето.

(1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространение на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Мерки за закрила в семейна среда /чл. 23/
- осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
- насочване към подходящи социални услуги в общността;
- консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;
- консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
- социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
- проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
- съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
- насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
- съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Основанията за настаняване на детето извън семейството се разглеждат в чл. 25 от Закона.
(1) Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

 (2) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Конкретните мерки по закрила на децата, включително и от насилие, се осъществяват от Дирекциите „Социално подпомагане”, в които има Отдел за закрила на детето. Отдели за закрила на детето има създадени във всички общини на страната.
Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.
Сигналът може да постъпи в Отдел „Закрила на детето” писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в отдела.

 

По принцип анонимни сигнали не се разглеждат, но това не важи за случаите, отнасящи се до насилие над дете.
Когато в Отдел „Закрила на детето” се получи сигнал за нарушаване правата на детето, включително и за насилие над дете, социален работник от Отдела събира информация, която му позволява да оцени достоверността на сигнала. Той прави проучване на случая, като събира информация за положението на детето и семейството от най-различни източници. Въз основа на това се взема решение дали детето се нуждае от закрила и се определят конкретните мерки за закрила.
В случаите, когато безопасността на детето не може да бъде осигурена, социалният работник може да поиска съдействие от полицията. Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат да предоставят полицейска закрила на дете.

Полицейска закрила е спешна мярка, която се взема, когато /чл. 38/:
1. детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
2. детето е загубено или е в безпомощно състояние;
3. детето е останало без надзор.

Мерки за полицейска закрила /чл. 39/
(1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:
1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействия върху него;
2. да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
3. да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции;
(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.

Възможностите за сигнализиране на системата за закрила на детето при разпознаване на дете, жертва на насилие, трябва да се познава от всеки, който работи с деца. Те могат да се използват пълноценно в най-добрия интерес на детето, единствено, ако съществува екипна работа. Работата по прекратяване и предотвратяване на насилието над дете не свършва, а започва с подаването на сигнала
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

В сила от 25.07.2003 г. Приет с ПМС № 153 от 14.07.2003 г. Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.24 от 23 Март 2004г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.93 от 17 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 24 Юли 2009г. /извадки/

С Правилника се уреждат условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето, лицензиране на доставчиците на социални услуги за деца, предоставяне на финансова помощ и/или помощ в натура и контрол за спазване правата на детето /чл. 1/.

Редът за осъществяване на мерките за закрила на детето се регламентира в Глава 3 от Правилника.

Чл. 9. (1)  Закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в Дирекция „Социално подпомагане”.
     (2) Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.

Чл. 10. (1) Сигналът може да постъпи в Дирекция "Социално подпомагане" писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията.
                (5) Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”.

Чл. 14. Социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга Дирекция „Социално подпомагане”, личен лекар и от други източници при необходимост.

Чл.15. Социалният работник в Дирекция „Социално подпомагане” след извършване на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето открива случай.

Чл. 16. (1) Срокът за събиране на първоначална информация и оценяване по сигнала е 10 дни от получаването му в Дирекция „Социално подпомагане”.
                (2) Срокът за оценяване по случая е 4 седмици от получаването на сигнала в Дирекция „Социално подпомагане”.

Чл. 16а. (1) Въз основа на направената оценка, социалният работник изготвя план за действие, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила.
(2) Планът за действие се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, ако това не противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му.
(3) Социалният работник организира периодично срещи за преглед на оценката и изпълнението на плана за действие с всички заинтересувани страни.
(4) Срещите по ал. 3 се провеждат периодично в зависимост от развитието на случая, но най-малко на 6 месеца.

Чл. 18. (1) Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето.
(2) Мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие.
(3) Мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.
(4) При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, Директорът на Дирекция Социално подпомагане издава задължително предписание.

Чл. 20. (1) При постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на доставчика на социалната услуга между Дирекция „Социално подпомагане” и родителите на детето или настойниците и попечителите, те подават писмена молба до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.
(4)  В случаите, при които:
1. не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”;
2. се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” издава заповед за настаняване в Кризисен център и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата.

Чл.23. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Чл.33. (1) Спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

изм. ДВ. бр.99 от  17.12. 2010г., в сила от 01.01.2011г. /извадки/

ЗЗДН е основен нормативен акт, в който се дава определение на понятието домашно насилие, на това кой може да бъде извършител на домашно насилие, на правата на пострадалото лице и на мерките за защита от домашно насилие.

Законът дава дефиниция за домашно насилие /чл. 2/:

(1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Защита по този Закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от /чл. 3/:

1. съпруг или бивш съпруг;
2.лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

 Защита по този Закон може да търси и всяко дете, пострадало от домашно насилие.

Мерките за защита от домашното насилие са /чл. 5/:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на /чл. 8/:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3.  настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. Директора на Дирекция „Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Чл. 10. (1) Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.

Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8 не се внася държавна такса.
(2) При издаване на заповедта, съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.

Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата, съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата, съдът издава заповед за защита.
        
Чл. 17. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна.
(2) При подаване на жалбата не се внася държавна такса.
(3) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 18. (1) Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание, без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.
(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява Директора на Дирекция „Социално подпомагане”.
(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията, съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

Чл. 19. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.
(3) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
НК съдържа специална глава Четвърта, раздел II “Престъпления против младежта”.

Чл. 187. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.
Чл. 189. (1) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
Чл. 190. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.
Чл. 192. (1) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.
Чл. 192а. (1) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.
Чл. 193. Който упие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.
(2) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до хиляда лева и пробация, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до три години и глоба до три хиляди лева.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНА

РАБОТА И

МЕЖДУИНСТИТУИОНАЛНО

СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Децата, жертви на домашно насилие или в риск от насилие, се нуждаят от всестранни и мултидисциплинарни услуги. Необходима е добра комуникация, едновременна намеса и ангажираност на всички отговорни институции. Трябва да има партньорско взаимодействие на всеки етап от работата по случай от страна на въвлечените институции.

При мултидисциплинарната работа основния принцип на работа е екипността, защото много от случаите са комплекси и е необходимо да се работи в няколко направления – социална работа, юридическа и психологическа помощ, работа с училището, личния лекар и т.н.

Водещ принцип на работа трябва да бъде интереса на детето над този на родителя (грижещия се за него или институция), в ситуациите, в които този интерес е различен от интереса на детето.

Защо се налага междуинституционалната и мултидисциплинарна  работа? Нашето разбиране е свързано със ценността за споделяне на ресурси и споделяне на отговорности.

В името на децата, професионалистите от различните професии и институции, трябва да загърбим претенциите си за единствено „призваните и компетентните”, да си подадем ръка и да помогнем заедно на пострадалите от домашно насилие да решават изключително сложните си житейски проблеми. Защото, принудени да носят това тежко бреме, децата престават да се доверяват и да вярват в доброто. С общи усилия да им върнем вярата, че на възрастните „им пука” за тях и че светът е място, където могат да бъдат щастливи.

Искрено вярваме, че съвместните усилия на социалната работа, здравеопазване и образование значително ще подобрят шансовете на децата за по-добро бъдеще.

 

 

 

 

КАКВО НАРИЧАМЕ ЕКИП?

Екипът представлява група хора със специални умения, всеки от които има отговорността да взема самостоятелни решения и да работи заедно с другите по осъществяването на обща цел. Членовете на екипа се срещат за да общуват, да си сътрудничат и да обединят познанията си. На тази основа те изграждат плановете си, определят действията си и взимат решения. В сферата на помагащите професии екипът се изгражда от колеги, официално признаващи своето съвместно участие (съгласувано и планомерно) при обслужването на даден клиент. Всеки член на екипа споделя отговорността за работа по определен случай, като същевременно запазва своята професионална независимост.

Екипът не е бюрократична структура, организирана на йерархичен принцип. Екипът съществува хоризонтално и се състои от личности, които работят заедно и имат еднаква власт. Работата, която професионалистите извършват в екипа, се основава на доброволно участие в една мрежа от равнопоставени отношения, а не на подчинение спрямо ръководителя на йерархичната структура. За разлика от бюрократичните структури, екипите признават индивидуалния принос на всеки от членовете си и не считат за даденост работата и участието на всеки от членовете си. Личността на всеки е от основно значение за състава на екипа.

Някои стъпки за ефективната работа на екипа:

1. Идентифициране на проблема, неговите измерения и граници.
2. Обявяване на целта на екипа въз основа на дефинирания проблем.
3. Споразумение относно целите.
4. Очертаване на задачите.
5.Определяне на индивидуалните задачи на екипните членове.
6. Преценка на резултата - доколко са постигнати целите, както и оценка на процеса на екипната работа.
7. Валидизиране на приноса на всеки от членовете на екипа.

Екип и група

Въпреки голямото значение, което се отдава на екипа, много често се наблюдава смесване на понятията „екип” и „група”. Нещо повече, терминът „екип” се използва често в ситуации, когато необходимостта от екип може изобщо да не съществува.

  • Въпреки, че групите могат да постигнат успех, тяхната дейност не би могла да бъде толкова ефективна, колкото тази на екипа.
  • Хората считат, че с течение на времето групите автоматично се превръщат в екип.
  • По-голямата част от времето си ние прекарваме в групи – на работа, в къщи, през свободното си време, които коренно се различават от екипите, в истинския смисъл на думата.

Разликите между екип и група са външно трудно забележими, но са много съществени.

В група:

? Хората работят заедно;
? Чувстват се част от работата;
? Конфликтите се потушават;
? Доверието и откритостта са премерени;
? Информация се дава само, ако е „необходимо”.

В един ефективен екип:

  • Има взаимно доверие между хората;
  • Чувствата се изразяват открито;
  • Конфликтите се обсъждат и разрешават;
  • Хората се поддържат взаимно;
  • Информацията се споделя свободно;
  • Целите са общи за всички;
  • Отделните членове са наясно  със задачите си;
  • Ролите могат да се припокриват, без да влизат в конфликт;
  • Комбинацията от роли и умения е достатъчна.

 

Екипи от хора, които работят ефективно заедно, могат:

  • Да постигнат по-добри резултати, отколкото самостоятелните личности.
  • Да бъдат по-гъвкави, в сравнение с големите групи.
  • Да поемат повече рискове.
  • Да родят повече идеи, отколкото сам човек.
  • Да си помагат при придобиване на нови умения и на увереност.
  • Да демонстрират лоялност не само към общите цели, но и един към друг.
  • Да се мотивират взаимно.

 

Кога се налага да работим в екип?

  • Когато трябва да разрешим сложен проблем, чийто отговор, в случай, че съществува, не е известен на никого (ситуации, които могат да бъдат разрешени сравнително лесно, не изискват екип).
  • Когато съществува несигурност по отношение на задачата и потребността от споделяне и обсъждане на проблема с колеги е голяма.
  • Когато настъпват бързи промени.
  • Когато съществува необходимост от тясно сътрудничество по конкретни задачи.

 

Защо работа в екип

  • Работата в екип подобрява работната среда;
  • Работата в екип гарантира отворена и постоянна комуникация между членовете на екипа;
  • Работата в екип намалява стреса;
  • Работата в екип води до допускането на по-малко грешки;
  • Работата в екип позволява хората да работят добре, въпреки

неразбирателствата и конфликтите между тях;

  • Работата в екип позволява членовете на екипа да участват в процеса на вземане на решения.

Големина на екипа
Необходимо е да се има предвид, че големината на екипа оказва влияние на резултатите от работата му, защото колкото по-голям е екипът, толкова по-трудни са комуникациите и контрола в него. Нараства вероятността от формиране на подгрупи и поява на конфликти.

Големина на екипа (ориентировъчно влияние върху)

 

Брой хора

 

Под 5

 

6 – 12

 

13–15

 

Над 15

Разрешаване на проблеми

3

2

1

4

Бързина на оценките

1

2

3

4

Участие на членовете

1

2

3

4

Сплотеност/приятелство

1

2

3

4

Постигане на съгласие

3

2

1

4

Гъвкавост

1

2

3

4

Производителност на индивида

2

1

3

4

Производителност на групата

3

2

1

4

                                                 (1 =  ефективно  4 = най-малко ефективно)
Мултифункционални екипи

Работата в екип е много полезна при работата с деца. Но тя не е достатъчна. Работата по случай на дете в риск предполага да се работи в мултифункционални и междинституционални екипи. Защото:

1. Независимо дали живее в дома си, в неговата общност, в приемно семейство или институция, всяко дете има уникални физически, духовни, емоционални, социални, психологични и обучителни нужди и потребности. Тези потребности биват задоволявани от различни хора и специалисти (родители, учители, социални работници, психолози и др.) в зависимост от особеностите на детето и средата на живот. Връзката и комуникацията между тези хора и специалисти са в основата на мултифункционалните екипи и са гаранция за добра и ефективна работа.

2. Мултифункционалната екипна работа гарантира, че с детето се работи холистично, което е изключително важно. Всеки човек (специалист или не), който има отношение и е значим по случая, играе определена роля в живота на детето и изпълнява определени задачи и задължения. Те трябва да работят заедно, в една посока и да общуват, за да осигурят по-добра координация и да използват заедно и ефективно ресурсите и уменията.

3. Случаите, с които се работи, са сложни, с комплексен характер и винаги ефективната и успешна работа зависи от усилията на различни ведомства и организации. В сферата на социалната работа никой не е достатъчно силен и можещ, за да се справи с предизвикателствата по един случай самостоятелно. Връзката и екипната работа по един случай между различни ведомства, институции и организации са в основата на добрата, успешна и ефективна работа.

4. В съвременния свят съществува огромно количество знание по отношение на развитието на детето, особеностите на поведението му, работата с него. Нито един специалист не е в състояние да притежава това огромно и разнообразно знание. Затова съвместната и мултифункционална екипна работа е морално и професионално задължение към всеки един, който работи с деца.

 

ЛИДЕРСТВО

Лидерството е умение да се влияе на хората така, че те да постигнат определени задачи и цели. Добрите лидери биват определяни като хора, които:

  • „умеят да балансират между дисциплината, обвързваща хората и човечността към тях”;
  • „дават най-доброто от себе си, когато останалите дори не усещат присъствието им”;
  •  „мъдро разпределят задачите за работа и след това отстъпват инициативата на другите”;
  • „вдъхват доверие на подчинените и им осигуряват необходимите средства за извършване на работата”;
  • „могат силно да мотивират хората си, като им предоставят възможности за изява”.

Ключът към мобилизиране на екипа за работа е ръководителят му да демонстрира лидерството си и да насърчи работата на екипа като:

>предоставя на хората значимо и стимулиращо предизвикателство;
>осигурява възможности за съвместна работа – съчетава уменията и опита, налични в екипа;
>разменя задачите и задълженията, като дава възможност на хората да придобият нов опит;
>не разчита на властта на позицията си;
>проявява усет кога да слуша, кога да действа и кога да се оттегли;
>обяснява решенията си;
>усмихва се и поощрява чувството за хумор;
>хвали хората от екипа, когато го заслужават;
>възлага работа на членовете на екипа и не се опитва да свърши всичко сам;
>поощрява откровеността;
>учи се както от успехите, така и от грешките;
>пита за нови идеи и предприема действия, свързани с тях;
>поощрява добрите идеи, отдава дължимото на другите;
>опростява нещата – отстранява отнемащите време, неефективни начини на работа;
>насърчава членовете да дават обратна връзка;
>поощрява поддържането на контакти с хора извън екипа;
>подчертава идентичността на екипа, за да сплотява групата;
>възнаграждава екипа;
>е пример за подражание.

РОЛИ В ЕКИПА

За да бъде успешен един екип, има нужда от хора с различни роли:

?  Изобретателен и с творчески идеи.

? Готов да поеме председателството ­­– да обедини хората и да структурира групата. Не е необходимо този човек да бъде непременно избрания лидер, но без неговите умения, групата няма да може да излезе от „зациклянето” и да напредва.

? Който да определя насоката на работата, като свързва идеите на всички и намира практични подходи да мобилизира групата за вземане на решения. Много често това са назначените ръководители.

? Който да насърчава единството в групата, като разбира чувствата на хората, да внася баланс и да бъде лоялен към колегите си. Ако няма такъв човек, групата лесно би се разединила, особено при поява на трудности.

? Който да следи за план–графиците, за спазването на крайните срокове и за всичко непредвидено. Въпреки, че тези личности могат да предизвикат раздразнение поради вторачването им в детайлите, те следят да няма пропуски и всяка дейност да бъде извършена своевременно.

? Който да организира хората като преобразува решенията и плановете в практически и изпълними задачи.

? Който да открива какво е нужно като използва широките си контакти, някои от тях с хора извън групата. Тези хора са източника на информация и идеи. Те са ценни за екипа, защото не му позволяват да изгуби връзка с реалността и следят за безопасното осъществяване на задачите, особено, когато екипът е под напрежение.

? Който анализира ситуации и информация, получена от различни източници. Силата им е във факта, че не позволяват на екипа да се ангажира с погрешна посока на действие.

В добре балансирания екип присъстват хора от всички изброени по-горе роли. Това не означава, че трябва винаги да има осем човека в екип: всеки има естествено предразположение към определена роля, но повечето хора могат да се изявяват и във втора/трета поддържаща роля, винаги когато има нужда.

Добрите екипи отчитат факта, че:

  • Съществува вероятност членовете да имат предпочитания към повече от една роля (особено в по-малките екипи);
  • Не всички роли са съществени, особено когато проектът е разделен на отделни фази, в хода на които се присъединяват нови членове към екипа.

 

На практика е добре да се анализират постоянно потребностите и уменията, с които екипът разполага. Възможно е ролите да се нагодят спрямо хората.

 

Срещи на екипа

 

Важно е да има определен регламент за организиране на екипните срещи (вкл. вида и начина на протичане).

Предварително трябва да се определят:

  • Причините за провеждане на срещите.
  • Необходимата честота на провеждане на срещите.
  • Честотата на присъствие на определените членове.
  • Водещият на срещата (ръководителят на екипа или някой от членовете).

 

При взимане на решения, екипът има нужда от определена система. За това е важно предварително да бъдат изяснени следните аспекти:

  • Има ли необходимост от формална процедура за вземане на решение.
  • Каква структура за разрешаване на проблеми и за преценяване на алтернативи ще се използва.
  • На кого ще бъдат дадени правомощия за вземане на решения.
  • Кога индивидуалното вземане на решения е недопустимо.
  • Как ще се оценява успешността на срещата.

 

Видове екипни срещи

  • Организационно – административни екипни срещи

Представят се и се дискутират текущи административни задачи; обсъждат се организационни проблеми.

  • Екипни срещи за изграждане на екипни хипотези по случаи

Обсъждат се новопостъпили случаи. Екипно се изграждат хипотези по всеки конкретен случай.

  • Екипни срещи за подкрепа

Целта им е да се обсъдят случаи, по които се работи (особено по-тежките) и водещия на случая да получи обратна връзка и емоционална подкрепа за работата си по него.

 

СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ИЗГАРЯНЕ
/BURNOUT СИНДРОМ/

Синдромът на професионалното изгаряне се отнася до прогресивната загуба на идеализъм, енергия и преживяване за смисъл (целенасоченост) от хората в помагащите професии, вследствие на условията в тяхната работа (недостатъчен тренинг, много работни часове, ниско заплащане, бюрокрация, неблагодарни клиенти).
Според работата на Edelwich & Brodsky (1980) има 4 стадия на обезверяване:      
                    

  • Ентусиазъм.

Свързан с високи надежди, силен ентусиазъм и нереалистични очаквания. Тук човек действително не се нуждае от нищо в живота си, освен от работата, защото тя обещава да бъде всичко. Свръхидентификацията с клиентите и прекалените и неефикасни (неработещи добре) очаквания на човека към собствената му енергия са основен риск от този стадий.
Хората влизат в помагащите служби, за да помагат, а не да печелят пари. Макар, че пълното преживяване за неравностойност между заплатите в обществения и човешкия сектор може да се появи чак след като човек е инвестирал години на тренинг и работа в помагащата професия, той все пак е наясно, че професията не е добре платена. Мотивация е желанието да се помага на хората. Важен мотив е и желанието да приличаш на някой, който ти е помогнал (учители, медици).
Преживяването да ти помагат е силна демонстрация на стойността на помагането. Същевременно то поражда очакването за това, какво би било, ако си в ролята на помагащ. Хората, които са били консултирани неуспешно, не стават консултанти. Тези, които са били успешно консултирани могат да имат нереалистични очаквания клиентите да имат ресурсите, които са имали те и всички консултанти да са така компетентни, както са били техните.

Ентусиазмът идва също и от ранните успехи в работата. Начинаещият помагащ се нуждае от известно структуриране и супервизия и е вероятно да бъде поставен в ситуация (среда), която е по-помагаща и награждаваща от тази, която ще срещне по-късно. Когато помагащият попадне в по-изискваща и изчерпваща капацитета му за самовъзстановяване среда, той гледа назад с носталгия.

В стадия на ентусиазма човек гледа на работата като на целия си живот и смята, че всяко удовлетворение идва от работата. Това небалансирано съществуване се превръща в някакъв вид затворен („зъл”) кръг. От една страна преувеличените очаквания за работата заличават другите потребности. От друга страна успехът в работата, славата, може да стане защита в личния живот.

Свръхидентификацията с клиента е най-опасното звено във веригата, водеща от ентусиазъм до Burnout, защото:

а) кара консултанта да действа по начин, който е вреден за клиента;

б) усещането, че се чувства добре се свързва с живота на клиента и с нереалистични очаквания.

Свръхидентификацията с клиента се поражда от „излишък” на енергия, липса на знания и опит в областта и смесване на собствените потребности с тези на клиента. Проявява се като липса на яснота в дефинирането на ролите терапевт-клиент.

Проблемът с работещите в обслужващата сфера е да бъдат достатъчно реалистични, за да се справят с обезкуражаващите условия, без тотална загуба на идеализма и смисъла. Това е и урок, от който се нуждаят обучаващите се.

 

 

  • Стагнация (застой).

Няма ясна граница между стагнация и фрустрация или изобщо между фазите на Burnout.

Стагнацията се отнася до процеса на загубване на скорост (блокиране) след началното изгаряне на ентусиазма. Това е загубата на надежда и желание, които по начало водят човек към помагащите професии. Тогава нещата, като малко пари или много часове, започват да се забелязват. Фрустрацията, която следва, не е достатъчна, за да постави под въпрос работата, но е достатъчна, за да постави под въпрос правенето на друго, освен работата.

В стагнацията човек си върши работата, но тя вече не завоалира факта, че личните потребности да живееш по определен начин, да бъдеш уважаван и извън работата си, да имаш успяващо семейство и социални отношения, не са били задоволени. Ако те продължават да не се удовлетворяват, човек няма да удържи работата си за дълго време.

То често започва с откритието, че не е толкова лесно да се видят резултатите от работата ти. Първоначално се изживява не като източник на активно неудоволствие, а като объркване. Появява се чувството, че кариерата започва да умира - това е в сърцевината на застоя.

  • Фрустрация.

 

Хората, които дават на другите това, от което се нуждаят сами, откриват, че те не са получили това, което искат. По същество те не са наистина помагащи. Освен ниските заплати, многото часове и ниския статус, има и по-основна фрустрация при помагащите работници. Това е изключителната трудност да се променят хората.
Въпросът за липса на смисъл се чувства на много нива от „помагащите”. Най-очевидно е това при хората от „фронтовата линия”, които са на най-ниските стъпала в йерархията на взимане на решения.
Чувството за безпомощност е универсално. Неговата обща импликация е невъзможността да се промени системата и да се контролират клиентите, хората, които супервизираш, по-висшите и службата. Тази фрустрация води директно до Burnout. Източниците на ентусиазъм и контрол са основни за помагащите професии. Някои хора се оплакват, че нямат достатъчно ентусиазъм, а други - че имат твърде много.
Безотговорността на системата към работещите в нея се възприема като липса на оценяване. Хората, на които не е дадено отговорност и не са консултирани за решенията си, сигурно ще вярват, че не са оценени от супервизорите си или от системата като цяло.
Оценката от клиента позволява на човек да продължи, въпреки липсата на институционална подкрепа, да понесе стреса от супервизора, защото получава позитивна обратна връзка от клиентите. Когато и те са неоценяващи, консултантът си поставя въпроса за оставането си там.

Важността на фрустрацията за Burnout е в това, което човек прави с нея. Той може да й отговори по три начина:

а) да я използва като източник на отрицателна енергия;

б) да я използва като източник на позитивна енергия;

в) просто да се оттегли от ситуацията.

Няма съмнение, че фрустрацията създава енергия. Когато това е енергия на упорито отричане (зачеркване), „луда активност”, насочена към избягване реалността на фрустрацията, тогава е само-деструктивна, отрицателна енергия. Може обаче да е насочена към позитивни усилия. Чрез поемането на отговорности; конфронтиране с източниците и активности, които могат да доведат до промени. Позитивната фрустрация може да е основна повратна точка в прехода между стадиите. Хората, които изпускат това, попадат в апатията. Вероятно най-честият отговор е изобщо да не се изразява това, а да се интернализира и да се избяга от натоварващата ситуация. Терапевтът е започнал да избягва клиентите, защото не ги харесва или не може да направи нищо за тях, или е физически изтощен. Някои хора напускат работата си, отдалечават се от своя идеализъм и загриженост. Тогава те могат да се ядосат и да се върнат в центъра на ентусиазма. Други обаче попадат в стадия на апатията.

4.Апатия.

Тя има формата на прогресивно емоционално „отцепване”, дистанциране от фрустрацията (отцепване на емоциите). Стартиращата позиция е ентусиазъм, идеализъм и свръхидентификация с клиента. Ако някой падне от облаците и работи ефективно, известно „отцепване” е желателно. Но повечето хора нямат идеалните обучителни условия, за да постигнат идеалното ниво на „отцепване”. Фрустрацията понякога е брутална и „отцепването” е не дистанциране от емоциите, а по-скоро някои емоции „вкочаняват”. Апатията може да се преживява като отегчение.

Най-често хората остават на тази работа поради една единствена причина - работата е необходима за оцеляването им. Човекът е видял какво става, но не може да го промени. Апатията е най-трудно да се интервенира успешно. При липса на възможности за промяна на работата или на интервенция, апатията може да продължи „вечно”.

5. Безнадеждност.

Edelwich & Brodsky не допускат безнадеждността като стадий на Burnout. Според Horney безнадеждността е продукт на нерешени конфликти. Когато надеждата е загубена, човек може да е в стадии на застой, апатия или фрустрация.

Безнадеждността може да флуктуира през стадиите, да намалява от време на време и отново да се връща, карайки човек да чувства, че се е предал в ролята на помагащ. Когато човек изпитва безнадеждност, има тенденция да отрича или избягва показването на всички мисли или чувства, които могат да се нарекат „непрофесионални” и да действа така, сякаш контролира ситуацията и го прави добре. Може и да допуска, че само той има този проблем.

 

ИНТЕРВЕНЦИЯ

Може да се приложи във всеки от 4-те стадия. Една от основните задачи е да се накара човекът да осъзнае 4-те стадия. В реалността интервенцията се случва обикновено в стадия на фрустрацията, когато често е твърде късно.

В първия стадий потребността от намеса не се разпознава. Застоят не осигурява енергията, необходима, за да се решим на промяна. Фрустрацията обикновено подтиква човек да търси промяна. Тя не е толкова лоша, ако води до достатъчно гняв, за да „разруши” ситуацията, вместо човек да стане апатичен.

Нищо не е по-важно при Burnout, освен осъзнаването на човек - за какво е отговорен и за какво не е отговорен. Професионалистът не е отговорен за клиента или за институцията, а за самия себе си. Това не означава, че не е ангажиран с клиента или не опитва да промени институцията, но означава, че е отговорен за собствените си действия, не за техните и остава отговорен за своите действия, независимо от това, което те правят или не правят.

  • Важна стъпка е да се направи ясна сепарацията между работата и другите области на живота. Броят часове в работата е определен, но другата част от деня се контролира от човека. Той може да откаже да помага на приятели и роднини в техните проблеми.

 

  • Вероятно един от най-важните начини е чрез по-близките лични и семейни връзки. Развитието на тези връзки изисква и създава време и емоции, задължения, които позволяват на човека да се отдели от работата. По отношение на Burnout, важността на близките приятелски връзки е голяма. Когато човек е обичан и „аплодиран” от семейството си и от близките си, обичта и аплодирането от колегите и супервизора престават да бъдат въпрос на живот и смърт.
  • Други интервенции могат да включват техники на планирана временна социална изолация. Като минимум професионалистите имат нужда от време, в което да могат да се отдалечат от тези, които обикновено са директен източник на стрес - клиентите и понякога администрацията. Това става чрез физическо и психическо отдалечаване и дълга ваканция.

 

  • Алтернатива е „decompression routine” между напускането на работа и прибирането в къщи – време, в което те могат да се ангажират с някакъв друг вид активност, за препоръчване физическа и непознавателна дейност, за да може да се релаксира. Оставайки сами за малко, те са готови да се срещнат отново с близкия човек.

 

Някои професионалисти използват времето си извън дежурството, за да се ангажират с различни активности и хора, които са „нормални”, здрави и добре функциониращи.

ВТОРИЧЕН ТРАВМАТИЧЕН СТРЕС

Професионалистите, работещи с хора, преживели травматично събитие, страдат от ефекта на травмата по специфичен начин, описан в литературата като вторичен травматичен стрес.  Това понятие е въведено най-напред, за да опише поведението и емоциите на хората, станали свидетели на акт на насилие върху близък значим човек, без самите те да са жертви. По-късно се установява, че подобни поведения и преживявания се забелязват и у хора, които работят в областта на помагащите професии и имат пряк досег с преживяванията на силно травмирани хора.
Вторичният травматичен стрес се появява, когато професионалистът (социален работник) е чул или почувствал, че с друг човек се случва травматично събитие. Той е както реакция на стрес от процеса на помагане, така и резултат от силно желание да помогнеш на травмиран човек. Това е естествено и неизбежно поведение и преживяване.
За да се направи добра връзка с клиента е изключително важно да сме емпатични по отношение на него. Емпатичното преживяване е отваряне на социалния работник за емоциите на клиенти и тяхното съпреживяване. Ако клиента е силно травмиран човек, които има болезнени емоции, то тези емоции се съпреживяват с подобен интензитет и от социалния работник. Ето защо, интензивната работа със силно травмирани хора води до значително емоционално натоварване  за социалния работник, което води до вторичен травматичен стрес.

Необходими мерки за превенция
на вторичния травматичен стрес:

  • Поставяне на лични граници – това включва след  контакта с клиента социалния работник да има време и пространство да влиза в контакт със самия себе си и да умее да отделя собствените си емоции от тези на клиента. Особено добър ефект имат действия, като водене на записки веднага след срещата, упражнения за релаксация и др.
  • Ясно съзнание за себе си и собственото тяло – да познаваме себе си и да идентифицираме собствените си чувства и нужди, съзнавани и несъзнавани (Например: Да разпознаваме гнева в себе си).
  • Баланс на дейностите  - да отделяме пространство, освен за работа и за почивка, и за различни забавни преживявания (Например: да не гледаме филми с насилие).

 

СУПЕРВИЗИЯ

Един от главните проблеми, които хората от помагащите професии, и въобще работещите с хора, имат, е намирането на човешки и професионални подходи, когато енергията и ентусиазмът им започнат да се изчерпват. Обикновено търсенето на нови подходи става чрез неформални срещи с колеги, екипни обсъждания, индивидуална и групова супервизия от по-опитни професионалисти и др.
Често обаче това никога не се случва.

Какво е супервизията

Супервизията е продължително отношение между супервизора (който е „по-опитен член от професията”) и „по-млад /по-неопитен член на същата професия”.
Супервизията подпомога  специалиста да се учи от своя опит, да развива уменията си и да повишава качестовото на работата си. Тази подкрепа, писмена или говорима, позволява на специалиста, благодарение на рефлексията, да погледне отстрани своите емоции и афекти и да започне да анализира поведенията на актьорите и тяхнотото значение.
Супервизията съчетава елементи и от специализираното консултиране и от психотерапията, тъй като тълкуването на проблемите се извършва на тези две равнища. Така се създават условия за осъзнаване на собственото поведение в професията и свързаните с него чувства, както и за предприемането на конкретни действия за позитивна промяна. Супервизията използва и двата начина на тълкуване, като ги модифицира според основната си цел: да се подобри работната ситуация.

 

Основната цел е да се окаже човешка и професионална подкрепа на работещите с хора, като така се подпомогне развиването на индивидуален стил на работа, съвместим с личните ресурси, теоретични подходи и използвани методи на всеки участник.

  • подобряване организацията на работа;
  • подобряване на работната атмосфера;
  • повишаване на  компетентността;
  • психохигиена - превенция и развиване на способност за справяне с   вътрешни   "замърсявания" в живота на помагащия  (самообвинения,  самонаранявания,   напрежение от живот в общност);
  • развиване на способността за съвместна работа (коопериране).

Основни теми, които се обсъждат по време на супервизия:

  • несправяне със ситуацията при клиенти, чиито проблеми не се разрешават;
  • претоварване с роли;
  • полето на взаимодействие с клиенти със социални проблеми е многозначно и неспецифично;
  • поради натрупване на проблеми от различно естество често възниква нужда от рефлексия;
  • трудноизмеримият успех в професията води до конфликт между специалиста с помагаща професия и управлението  (между контрол и помощ);
  • емоционалните и личностни характеристики на специалиста се проявяват в единство с професионалната му дейност - чрез супервизия се постига ясно разграничаване между личност, роля и функция на специалиста;
  • проблеми, свързани с позицията на власт в отношенията с клиента и на безсилие към причинителите на проблемната ситуация.

 

Основни видове супервизия:

•     индивидуална супервизия – срещи между супервизирания и супервизора;

•  групова супервизия в рамките на организацията – структурирани срещи между супервизор и група (екип) от определена организация/институция, на която се разискват дадени проблеми, свързани с функционирането на екипа;

•  групова супервизия в мултидисциплинарна среда – структурирана среща между супервизор и професионалисти от различни, свързани помежду си организации, институции, ведомства, които практикуват и работят в мултидисциплинарна среда.

 

 

 

 

ИНТЕГРИРАН ПОДХОД ПРИ
ПОДКРЕПАТА НА ДЕЦА,
ПОСТРАДАЛИ ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ
ИЛИ В РИСК ОТ НАСИЛИЕ.

ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

 

 

 

 

 

 

 

На 15 март 2010 год. Българското правителство прие стратегически документ, наречен Споразумение за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила на детето при случай на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция”. Това споразумение е подписано от 10 държавни институции, отговорни за закрила на детето и възнамерява да регулира конкретните отговорности и работните взаимоотношения между тези институции с цел да осигури по-координиран и следователно по-ефективен подход за защита на децата от насилие – Министерство на труда и социалната политика; Министерство на вътрешните работи; Министерство на образованието, младежта и науката; Министерство на правосъдието; Министерство на външните работи; Министерство на културата; Министерство на здравеопазването; Държавната агенция за закрила на детето; Агенция „Социално подпомагане”  и „Националното сдружение на общините” в Република България.

Споразумението визира създаването на Координационен механизъм, който трябва да бъде изпълняван на местно ниво от местните органи на властта и представителите на съответните държавни агенции и институции. Неправителствените организации са също включени като партньори в Координационния механизъм.
 

Целта на СПОРАЗУМЕНИЕТО е страните да си сътрудничат при прилагането на Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. Освен това, страните се съгласяват да обединят ресурсите и усилията си за осигуряване на ефективна система за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и в случаите, при които е необходима кризисна интервенция, с оглед гарантиране спазване правата на децата; изясняване и разпределяне на правата, задълженията, процедурите и подходите на участниците при прилагането на  Координационния механизъм; регламентиране на отношенията между страните, с оглед създаване на  мултидисциплинарни екипи на местно ниво, с център Дирекция „Социално подпомагане” /Отдел „Закрила на детето”/, които включват представители на изпълнителната власт и на органи на местното самоуправление, ангажирани по Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция.

Страните се съгласяват да подобрят ефективността в работата по закрила на детето на национално и местно ниво и да предприемат бързи, адекватни и координирани действия за закрила на дете, жертва на насилие или в риск от насилие и в случаите, при които е необходима кризисна интервенция, с цел предотвратяване на риска от насилие и намаляване на ефекта от преживяното за детето.
Споразумението предвижда създаването  на междуведомствени мултидисциплинарни екипи на местно ниво, които да работят заедно до приключване на работата по всеки случай.
Системата за прилагане на междуинституционален подход задължава органите за закрила на детето на централно и местно ниво и/или други партньори да предприемат действия за:

1. Идентифициране на случая и определяне на методите на работа и ангажиментите на всеки член на мултидисциплинарния екип;
2. Обсъждане на случая от екипа на представителите на ангажираните органи за закрила на детето и участващите по случая - доставчици на социални услуги за деца;
3. Определяне на подходящи мерки за предотвратяване на рисковите фактори за детето;
4. Оценка на необходимостта от извеждане на детето от семейството и настаняването му по реда, предвиден в Закона за закрила на детето, когато не е възможно предотвратяване на действието на рисковите фактори и промяна на ситуацията;
5. Други мерки за закрила, предвидени в Закона за закрила на детето, или мерки за защита, предвидени в Закона за защита от домашното насилие;
6. Определяне на подходящите за детето услуги с цел възстановяване от последствията от насилието и осигуряване на възможност за социално включване, рехабилитация и реинтеграция на детето;
7. Разработване на план за работа с детето и план за работа със семейството и/или разширеното семейство и за проследяване на случая;
8. Съгласуване и определяне на фактическите действия на органите по закрила на детето по всеки конкретен случай, съобразно реда и сроковете, предвидени в нормативната уредба и съобразно функционалната им характеристика;
9. Съгласуване и определяне на действия в случаи на посегателство над дете от смесен брак и/или от български произход, или когато посегателството върху дете има външнополитически характер.
Институционална подкрепа за сформирането на екипите на местно ниво се предвижда да се осигури от кмета на общината, като орган за закрила на детето на местно ниво.

Сигнал за дете в риск може да бъде получен в Дирекция „Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи /МВР/, съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето.
          
Задължително сигналът се изпраща на Дирекция „Социално подпомагане”, която изпраща сигнала и към други органи за закрила на детето, съобразно настоящия Координационен механизъм на местно ниво.

При случаите на деца, които са от смесен брак и/или от български произход, или когато посегателството върху дете има външнополитически характер, органите за закрила на детето осъществяват обмен на информация и с Министерство на външните работи.

В случаите, когато сигналът е за деца, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, сигналът, освен към органите по ал. 2 се изпраща и към Министерство на правосъдието.

Страните се съгласяват, че задължително представени и алтернативно представени органи на местно ниво в междуведомствените мултидисциплинарни екипи, в зависимост от конкретния риск за детето, са:

 

  •   Задължително представени:

а/ Дирекция „Социално подпомагане” /Отдел „Закрила на детето”/ – социален работник, който е водещ на мултидисциплинарния екип и извършва първоначалното оценяване на сигнала;
б/ представител/и на кмета на общината, района или кметството;
в/ представител/и на Районните управления на МВР по места – районен инспектор, или инспектор Детска педагогическа стая, или оперативен работник и др.;

  •   Алтернативно представени:

а/     представител на Районния център по здравеопазване;
б/     личния лекар на детето;
в/    представител на „Спешна помощ”, завеждащ отделение в лечебното заведение, подало сигнала и др.;
г/ представител на Регионалния инспекторат по образованието към Министерство на образованието, младежта и науката;
д/  директор на училище, детска градина или обслужващо звено, класен ръководител на детето или групов възпитател, училищен психолог /педагогически съветник и др.;
е/ представител на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни;
ж/    районен съдия;
з/     районен прокурор;
и/ представител на доставчик на социална услуга - резидентен тип и други по преценка на ДСП/ОЗД (ако се издава заповед за извеждане на детето извън семейството и настаняването му в услуга - резидентен тип);
й/ представител на доставчик на социална услуга в общността.

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
на органите за закрила на детето
на централно и местно ниво по Координационния механизъм
за взаимодействие при работа в случаи на деца,
жертви на насилие или в риск от насилие
и за взаимодействие при кризисна интервенция

І. Процедура за взаимодействие при сигнал за дете, жертва на насилие или в риск от насилие /Схема 1/

В случай, че сигналът за насилие бъде приет от някой от органите за закрила на детето – получен от ДСП/ОЗД, ДАЗД или МВР /съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето/, той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс. Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето - настоящ адрес на дете е адресът, на който детето пребивава съгласно § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.
Във всички отдели „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” началникът на отдела е на разположение, като той определя отговорен социален работник. Отговорният социален работник извършва проверката на сигнала до 24-часа от постъпване на сигнала. След приключване на проверката от социалния работник, ако бъде идентифициран риск и бъде отворен случай се изготвя доклад с резултатите от проверката, като копие от доклада и сигнала се представят на задължителните участници в мултидисциплинарния екип - представител/и на кмета на общината, района или кметството; представител на Районните управления на МВР по места – районен инспектор, или инспектор Детска педагогическа стая, или оперативен работник и др.; както и съобразно конкретния случай – Регионален център по здравеопазване; личен лекар на детето, представител на „Спешна помощ”, завеждащ отделение в лечебното заведение, подало сигнала и др.; Районен инспекторат по образованието към Министерство на образованието, младежта и науката; директор на училище, детска градина или обслужващо звено, класен ръководител на детето или групов възпитател, училищен психолог (педагогически съветник) и др.; Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; районен съдия; районен прокурор; представител на доставчик на социална услуга – резидентен тип и други по преценка на ДСП/ОЗД (ако се издава заповед за извеждане на детето извън семейството и настаняването му в услуга - резидентен тип); представител на доставчик на друг вид социална услуга в общността. Отговорният социален работник в рамките на 24-часа, необходими за проучването на сигнала, свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарния екип.

Мултидисциплинарният екип на местно ниво следва да си постави обща дългосрочна цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение.

Всеки един от посочените по-горе участници в мултидисциплинарния екип набелязва и предлага на останалите от екипа конкретни задачи по случая, които да изпълни, съобразно собствените си правомощия, в съответствие с нормативната уредба.
Конкретните задачи за изпълнение следва да бъдат зададени така, че да може всеки участник да действа съобразно оперативната си самостоятелност, като изпълнението на конкретните дейности и задачи да бъде подкрепено от съдействието на останалите участници, в същото време това да спомогне за крайния резултат – дългосрочна цел, която трябва да гарантира в най-голяма степен интереса на засегнатото дете.
   

Мултидисциплинарен механизъм за взаимодействие при сигнал
за дете, жертва на насилие или в риск от насилие /Схема 1/

MCj02900800000[1]

 

Text Box: Получил  сигнала    до 1 час

ІІ. Процедура при кризисна интервенция /Схема 2/
Процедурата се прилага при възникване на критично събитие и ситуация, която е много опасна или рискова, характеризира се с пострадали или загинали лица, тежки травми – например акт на насилие, терористични актове, животозастрашаващи природни бедствия, автомобилна катастрофа и др., при които има висок обществен интерес и публичност. Децата, които са преживели такова критично събитие, най-често са объркани, изпитват тревожност, депресия, страх, скръб, това води и до трудности при хранене и спане, недоверчивост, затваряне в себе си. Осъществяване на ранен контакт с такива деца предотвратява формирането на система за психологическа защита от страна на жертвите /тази система възпрепятства усилията на външните лица да ги подкрепят за тяхното възстановяване/, облекчава техните страдания и подпомага да се преодолее събитието. Целите на тази кризисна интервенция са снижаване ефекта от кризисното събитие; намаляване влиянието на травматичния стрес; ускоряване възстановяването на нормалния ритъм на живот на децата и установяване на децата, нуждаещи се от последваща помощ.
Във всички Отдели „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” началникът на отдела е на разположение. Той уведомява ДАЗД в рамките на 1 час по телефон или факс, за организиране на групата за кризисна интервенция. Професионалистите от тази група следва да окажат спешна психологическа помощ на децата при настъпилата критична ситуация.
Мултидисциплинарният екип за кризи включва дежурен социален работник от Отдел „Закрила на детето”, дежурен полицейски служител, дежурен съдия, прокурор, дежурен лекар, социална услуга за кризисно настаняване, дежурен служител в общинската администрация, директор или класен ръководител – представители на училища. Подкрепящият детето и семейството /професионалист от групата за кризисна интервенция или член на екипа за кризисна интервенция/ трябва да насърчи детето и неговите близки да участват в конкретни дейности.
Мултидисциплинарният екип на местно ниво следва да си постави обща дългосрочна цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение.
Планът за действие при кризисна интервенция трябва да е съставен от краткосрочни цели и опростени действия. При кризисната интервенция е важно да бъде осигурен контакт на детето/децата с близките, приятелите, може да се разработи и училищен план за подпомагане на пострадалото дете/деца от техните връстници, който включва дейности, в които могат да изразяват своите мисли и чувства. Всеки един от участниците в мултидисциплинарния екип набелязва и предлага на останалите от екипа конкретни задачи по случая, които да изпълни, съобразно собствените си правомощия, в съответствие с нормативната уредба.

Конкретни задължения на участниците
по прилагане на Координационния механизъм

Министерство на вътрешните работи

  • Осигурява служители от РУ на МВР, които да участват в мултидисциплинарните екипи на местно ниво, като за това се издава писмена заповед, в която са изрично посочени задължения за действие и оказване на съдействие по настоящия Координационен механизъм. В заповедта следва да са посочени заместници на определените служители, които да действат в отсъствие на титулярите.
  • При необходимост осигурява охрана и съпровождане на засегнатите деца по настоящия Координационен механизъм до местата за настаняване, по реда на ЗЗД, ЗЗДН и Наредба №І-51 от 12 март 2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето.

 

Министерство на здравеопазването

  • В случаите на насилие над дете,  мултидисциплинарният екип може да направи предложение за извършване на медицински преглед. В тези случаи задължително се осигурява преглед на пострадалото дете в „Съдебна медицина” с оглед изготвяне на съдебно-медицинско удостоверение.

 

Министерство на образованието, младежта и науката

  • В случаите, при които има деца жертви на насилие или в риск от насилие, и в случаите при кризисна ситуация, установени на територията на училища, детски градини и обслужващите звена, директорите на училищата, детските градини и обслужващите звена по места са задължени незабавно да подават първоначална информация в РУ на МВР и на съответните дирекции „Социално подпомагане”.

   
Държавна агенция за закрила на детето

  • Организира и финансово обезпечава работата на групата за кризисна интервенция.
  • Анализира изпълнението на Координационния механизъм и прави предложения за неговата промяна.
  • Осигурява супервизия на служителите на ДСП/ОЗД, а при необходимост – и на останалите участници в мултидисциплинарните екипи.

 

Агенция за социално подпомагане

  • Осигурява служители от ДСП/ОЗД, които да участват в мултидисциплинарните екипи на местно ниво, като издава за това писмена заповед, в която са вменени задължения за действие и оказване на съдействие по Координационния механизъм. В заповедта са посочени заместници на определените служители, които да действат в отсъствие на титулярите.
  • Възлага на служителите от ДСП/ОЗД правомощия и задължения за извършване на действия и оказване на съдействие на местно ниво, съобразно компетентността си като представители на АСП в мултидисциплинарните екипи.
  • Осигурява методическа подкрепа на място на служителите на ОЗД/ДСП, включени в мултидисциплинарните екипи при извършване на действия по този Координационен механизъм;
  • Изготвя месечни графици на социалните работници на разположение, които се предоставят на областните структури на МВР, за работа по „горещи случаи” извън определеното работно време, в почивни и в празнични дни.

 

Кметове на общини

  • Осигуряват служители от подчинената им местна администрация, които да участват в мултидисциплинарните екипи на местно ниво, като издават за това писмени заповеди, в които са вменени задължения за действие и оказване на съдействие по Координационния механизъм. В заповедта следва да са посочени заместници на определените служители, които да действат в отсъствие на титулярите.
  • Възлагат на служителите от местната администрация правомощия и задължения за извършване на действия и оказване на съдействие на местно ниво, съобразно компетентността си като представители на местната власт в мултидисциплинарните екипи.
  • Следят за изпълнението на поставени задачи по реда на чл. 7, ал. 5 от Закона за закрила на детето от мултидисциплинарните екипи на местните структури и оказват методическа подкрепа на служителите, определени да действат в мултидисциплинарните екипи от името на кметовете.
  • Съобразно ежегодните доклади за работата на мултидисциплинарните екипи и извършения анализ във връзка с него, залагат и обезпечават в общинските програми за закрила на детето допълнителни дейности в подкрепа на Координационния механизъм.

 

Доставчици на социални услуги за деца:

  • Осигуряват съответните специалисти с цел оказване на психологическа и/или социална подкрепа на детето, жертва на насилие.
  • Предоставят своевременно съответната услуга на детето (вкл. и резидентен тип, в случай на настаняване извън семейството като мярка за закрила на детето).

 

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА,
ЖЕРТВИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

 

 

 

 

 

Психо-социалната работа с дете, жертва на насилие или в риск от насилие трябва да е насочена както към подобряване положението на детето, така и към промяна на семейната система, с оглед повишаване на нейния капацитет за грижа, сигурност и безопасност. Интервенциите, които се осъществяват, трябва да са насочени както към детето и неговото семейство, така и към жизнената им среда, включително институциите, функциониращи в тази общност. Социалният работник трябва да развие и поддържа доверителна връзка с детето и родителите, което може да позволи свързването им с организациите, които да им предоставят нужните социални услуги, ресурси и възможности.
Съгласно Правилника за прилагане Закона за социално подпомагане /чл. 36/, социалните услуги, чрез които се оказва помощ и подкрепа на деца, жертви на насилие са:

  • Център за социална рехабилитация и интеграция на деца, жертви на насилие;
  • Комплекс за социални услуги за деца и семейства/ Център за обществена подкрепа;
  • Кризисен център за деца, жертви на насилие.
  •  

ЦСРИ и КСУДС/ЦОП по същество са консултативни центрове, които спомагат за възстановяване на пострадалите деца от насилие /в това число и домашно насилие/ чрез предоставяне на емоционална подкрепа,  консултативна и психо–терапевтична помощ, социално и юридическо консултиране, правна помощ, социална работа със заобикалящата среда, изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване. Психо-социалната работа е комплексно въздействие и трябва да се извършва чрез мултидисциплинарен подход и екип.
Работата с дете, жертва на домашно насилие е специфична. Тя изисква умения за контакт с деца и умения за работа с травматични детски  преживявания, които често са недостъпни за професионалиста, поради сложни взаимоотношения на лоялност на детето към своите родители (включително и към насилващия го родител).
Кризисният център е комплекс от социални услуги, които създават условия за цялостно обслужване на клиентите при временно настаняване за период до 3 месеца /6 месеца/. Предоставените услуги са свързани със задоволяване на ежедневните, здравните, социалните, образователните и рехабилитационни потребности, както и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти. Осигурява се социално-психологическа подкрепа за възстановяване и интеграция. Клиентите получават временен подслон в защитена среда.
Кризисните центрове трябва да са подслони както за децата, така и за техните майки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

П Р И Л О Ж Е Н И Я

 

 

 

 

 

 

 

Р Е З У Л Т А Т И
ОТ СОЦИОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ
„ДОМАШНО НАСИЛИЕ И ДРОГИ”

 

         През м. май 2001 г социологическа агенция „Маркетинг. Медии. Анализи.” – София извърши социологическо проучване в 12-те училища на Горна Оряховица по поръчка на Център „МАРИЯ” и с финансовата подкрепа на Община Горна Оряховица.
         Изследването е представително за учениците от осми, девети, десети и единадесети клас и има за цел да набере информация за разпространението на домашното насилие и употребата на алкохол, цигари и дрога сред подрастващите, да анализира възможните подхиди за справяне с проблема.
        
Параметри на извадката

Училище

Брой

%

І основно училище „Иван Вазов”

37

5,5

ІІІ основно училище „Св.Св.Кирил и Методий”

49

7,3

ІV основно училище „Патриарх Евтимий”

29

4,3

ОУ „Отец Паисий”

38

5,6

ОУ”Христо Ботев”

32

4,7

І  СОУ”Георги Измирлиев”

74

      11,0

ІІ  СОУ „Вичо Грънчаров”

88

13,1

ТЕТ „М.В.Ломоносов”

67

10,0

ТМТ „Васил Левски”

66

  9,9

ТЖПТ „Никола Вапцаров”

58

  8,7

ТХВП „Проф.Асен Златаров”

57

  8,5

ТЛПТИ „Атанас Буров”

75

11,2

Реализиран обем – 670 ученика

         Резултатите от проучването показват, че всяко пето дете от изследваната съвкупност или е жертва на домашно насилие, или живее в семейство, в което насилието съпровожда живота на членовете му.
         43,8 % (всеки втори ученик) сочат децата като най-честа жертва на домашно насилие. За всеки трети ученик жертви са предимно жените, а за всеки шести – възрастни членове на семейството. Момчетата по-често от момичетата отговарят, че децата са жертви на домашно насилие, а за момичетата жените са най-честите жертви.
         За 7,5 %  от анкетираните домашното насилие е много силно разпространено явление,   за  39,1% - силно разпространено, а според 46,6 % - сравнително силно разпространено. Само за 6,8% домашното насилие не е проблем. Данните от проучването сочат, че становището на учениците за разпространение на домашното насилие не се влияе съществено от тяхната възраст. По-решаващ е полът. Момичетата по-често определят домашното насилие като силно разпространено – 50% от тях, слещу 26% от момчетата. Разликата в оценките на двата пола се дължи на факта, че взоимоотношенията в семейството, които момичетата разпознават като насилие, за момчетата не са проява на насилническо поведение. Те приемат за нормално мъжът в семейството да упражнява контрол върху жената.
         Учениците споделят, че информация за случаи на домашно насилие получават най-често от средствата за масово осведомяване (47,5%), а от свои връстници и приятели, преживели насилие – 31,8%. В проведените дискусии в училищата всеки от анкетираните е споделил, че може поименно да посочи поне 10 семейства, в които домашното насилие е факт.
         Нисък е делът на децата-жертви на домашно насилие, които споделят своя проблем. Те са обгърнати от страх, срам и безпомощност. Запазването на доброто име на семейството е от особено значение за учениците. Не споделят, защото се страхуват, че приятелите тайно ще им се присмиват и ще ги изолират. Това по-силно изразено при момчетата.
         По-голямата част от анкетираните смятат, че институциите не са в състояние да помогнат, напротив, след намесата на полицията нещата стават още по-тежки.Всички ученици споделят вълнението си от това, че не знаят място, където биха могли да получат информация и квалифицирана помощ. Чували са за НПО, които работят по проблемите на домашното насилие, но не знаят с какво точно се занимават.
         На въпроса кой начин за ограничаване на домашното насилие би бил най-полезен за приложение в нашата страна, 65%  от учениците сочат промяна в законодателството и възпитанието на младите хора в дух на взаимно уважение в рачките на учебната програма.
         39,2% от анкетираните ученици посочват, че желаят да участват като доброволци в НПО, чиято цел е ограничаването на домашното насилие и оказване помощ на жертвите му.
         2/3 от учениците споделят готовността си да участват в образователни програми за предотвратяване на различните форми на домашното насилие.
        

 

Събраната и анализирана в социологическото проучване информация Център „МАРИЯ” – Горна Оряховица продължава да използва за:

  • Прилагане на стратегия за превенция на насилието сред младите хора в област Велико Търново;

 

  • Прилагане на превантивните програми на Център „МАРИЯ” в учебните и социалните заведения на територията на област В. Търново;
  • Създаване на  условия за ефективно използване на интегриран подход в работата на институциите и НПО за осигуряване по-добра защита на децата от насилие на територията на десетте общини в област Велико Търново;

 

  • Лобиране пред съответните институции за регламентирано включване на програмите за превенция на домашното насилие, сексуалното насилие и трафика на жени и деца в учебните планове и програми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ ЗА НАСИЛИЕТО
ПО ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

Възраст  5-7 г.

Общ брой на децата, включени в обучителните групи и попълнили тестове – 68

 

Въпроси

Входящ
тест

Изходящ
тест

ДА

НЕ

ДА

НЕ

 

Знаеш ли какво е насилие

 

48

 

20

 

65

 

3

Във вашата група в детската градина
има ли насилие над деца

 

39

 

29

 

39

 

29

Има ли деца от групата,
които говорят мръсни думи

 

53

 

15

 

51

 

17

Когато на вратата се срещнат момче и момиче, момчето ли трябва да мине първо

 

19

 

49

 

15

 

53

 

Някой в къщи бие ли другите от семейството

 

19

 

49

 

18

 

50

Има ли някой в къщи, който се държи лошо
с другите от семейството – псува, бие, чупи,
по цял ден се излежава

 

15

 

53

 

16

 

52

 

Редно ли е да крещиш на родителите си

 

2

 

66

 

6

 

62

 

Правилно ли е родителите да ти крещят

 

13

 

55

 

8

 

60

Някой в семейството говорил ли ти е, че не си нужен и е по-добре да те няма на този свят

 

10

 

58

 

5

 

63

Майката и бащата длъжни ли са да се грижат за своите деца

 

65

 

3

 

64

 

4

Има ли някой право да те докосва,
без на теб да ти се иска това

 

20

 

48

 

10

 

58

Трябва ли да разкажеш на някого,
ако някой те докосва без твое желание

 

47

 

21

 

61

 

7

Вярно ли е, че сексуалният насилник е грозен, космат, мръсен

 

44

 

24

 

41

 

27

Вярно ли е,че сексуалният насилник
е добре облечен и се държи ласкаво,
за да се сприятели с теб

 

49

 

19

 

48

 

20

     Обобщението на резултатите показва, че 70,5% от децата в тази възрастова група знаят какво е насилие в началото на груповата работа, като в края на проведените обучителни модули техния брой се увеличава – 95,5%. Тревожен обаче е факта, че на въпроса „Във вашата група в детската градина има ли насилие над деца „ 57% от децата са отговорили с „Да” като резултата се запазва и на изходящия тест, което показва, че децата не само знаят какво е насилие, а и го разпознават.  Относително висок е и процента на децата, отговорили с „Да” на въпросите, свързани с насилието в семейството. На въпроса „Някой в къщи бие ли другите от семейството” 27% са отговорили положително, като съотношението на положителните отговори е запазено и в изходящия тест. Най-голяма разлика в отговорите се отчита към въпросите, свързани със сексуалното насилие и докосването. Във входящия тест на въпроса ” Има ли някой право да те докосва, без на теб да ти се иска това”, 20 деца са отговорили с „Да”, като в изходящия, техния брой вече е само 10. Почти същата промяна се забелязва и в отговорите на въпроса” Трябва ли да разкажеш на някого, ако някой те докосва без твое желание”. В началото децата, които са смятат, че трябва да разкажат са 47, след приключването на обучението броят им вече е 61.
      Големия брой на желаещи да се включат в обучителните групи, резултатите от тестовете и споделения опит на обучителите по време на  работните срещи и консултации показват, че Програмата за превенция в тази ранна детска възраст е мощно оръжие за противодействие на насилието

 

 

 

 

 

 

 

Възраст  11-14 г.

Общ брой на децата, включени в обучителните групи и попълнили тестове – 122

 

Въпроси

Входящ
тест

Изходящ
тест

ДА

НЕ

ДА

НЕ

 

Знаеш ли какво е насилие

 

111

 

11

 

118

 

4

 

Във вашия клас има ли насилие над деца

 

76

 

46

 

59

 

63

 

Има ли деца от класа, които говорят мръсни думи

 

114

 

8

 

106

 

16

Когато на вратата се срещнат момче и момиче, момчето ли трябва да мине първо

 

13

 

109

 

13

 

109

 

Някой в къщи бие ли другите от семейството

 

32

 

90

 

22

 

100

Има ли някой в къщи, който се държи лошо с другите от семейството –псува, бие, чупи, по цял ден се излежава

 

25

 

97

 

20

 

102

 

Редно ли е да крещиш на родителите си

 

15

 

107

 

16

 

106

 

Правилно ли е родителите да ти крещят

 

45

 

77

 

33

 

89

Някой в семейството говорил ли ти е, че не си нужен и е по-добре да те няма на този свят

 

28

 

94

 

10

 

112

Майката и бащата длъжни ли са да се грижат за своите деца

 

106

 

16

 

109

 

13

Има ли някой право да те докосва, без на теб да ти се иска това

 

15

 

107

 

7

 

115

Трябва ли да разкажеш на някого, ако някой те докосва без твое желание

 

69

 

53

 

101

 

21

Вярно ли е, че сексуалният насилник е грозен, космат, мръсен

 

71

 

51

 

34

 

88

Вярно ли е,че сексуалният насилник е добре облечен и се държи ласкаво, за да се сприятели с теб

 

62

 

60

 

101

 

21

 

Обобщението на резултатите показва, че 91% от децата в тази възрастова група знаят какво е насилие в началото на груповата работа, като в края на проведените обучителни модули техния брой се увеличава – 97%. И в тази група се запазва тенденцията на голям брой отговори „Да”, на въпроса „Във вашия клас има ли насилие над деца „ 62% като резултата се запазва и на изходящия тест.  Процентното съотношение на отговорилите с „Да” на въпросите, свързани с насилието в семейството е почти същото като в предишната група. На въпроса „Някой в къщи бие ли другите от семейството” 26,2% са отговорили положително, като по-интересен е факта, че в изходящия тест този процент намалява, т.е. същите деца в края на обучението са посочили противоположен отговор на същия въпрос. Този резултат предполага, че децата в тези групи са знаели какво е насилие, но същевременно в собственото си семейство са го смятали за нормално. След приключване на обучението и усвояването на новите знания за симптомите на насилието, те най-вероятно не желаят да го признаят. Такова поведение е присъщо и за възрастта на съзряването и развитието.
       И в тази група се отчита голяма разлика в отговорите на въпросите, свързани със сексуалното насилие и докосването. Във входящия тест на въпроса ” Има ли някой право да те докосва, без на теб да ти се иска това”, 15 деца са отговорили с „Да”, като в изходящия, техния брой вече е само 7. Почти същата промяна се забелязва и в отговорите на въпроса” Трябва ли да разкажеш на някого, ако някой те докосва без твое желание”. В началото децата, които са смятат, че трябва да разкажат са 69, след приключването на обучението броят им вече е 101.
       В отговорите на въпросите, свързани с образа на сексуалния насилник личи явно противоречие, което показва, че темата за сексуалното насилие и природата на насилника е нова за децата и представата им не се базира на техен собствен опит, а е по-скоро отражение на нагласи и коментари в семейството и медиите.

 

 

Възраст  14-19 г.

Общ брой на децата, включени в обучителните групи и попълнили тестове – 154

Въпроси

Входящ
тест

Изходящ
тест

ДА

НЕ

ДА

НЕ

 

Знаеш ли какво е насилие

 

96

 

58

 

134

 

20

 

Във вашия клас има ли насилие над деца

 

74

 

80

 

93

 

61

 

Има ли деца от класа, които говорят мръсни думи

 

113

 

41

 

134

 

20

Когато на вратата се срещнат момче и момиче, момчето ли трябва да мине първо

 

23

 

131

 

11

 

143

 

Някой в къщи бие ли другите от семейството

 

28

 

126

 

39

 

115

Има ли някой в къщи, който се държи лошо
с другите от семейството –псува, бие, чупи, по цял ден се излежава

 

23

 

131

 

35

 

119

 

Редно ли е да крещиш на родителите си

 

45

 

109

 

22

 

132

 

Правилно ли е родителите да ти крещят

 

46

 

108

 

24

 

130

Някой в семейството говорил ли ти е, че не си нужен и е по-добре да те няма на този свят

 

26

 

128

 

27

 

127

Майката и бащата длъжни ли са да се грижат за своите деца

 

109

 

45

 

134

 

20

Има ли някой право да те докосва, без на теб да ти се иска това

 

33

 

121

 

10

 

144

Трябва ли да разкажеш на някого, ако някой те докосва без твое желание

 

95

 

59

 

133

 

21

Вярно ли е, че сексуалният насилник е грозен, космат, мръсен

 

69

 

85

 

21

 

123

Вярно ли е,че сексуалният насилник е
добре облечен и се държи ласкаво,
за да се сприятели с теб

 

98

 

56

 

140

 

14

Обобщението на резултатите показва, че 62% от децата във възрастовата група 14 – 19 години знаят какво е насилие в началото на груповата работа, като в края на проведените обучителни модули техния брой се увеличава – 87%. Интерес в тази група буди по-скоро процента на отговорите в изходящия тест, т.е 13% в края на обучението признават, че не знаят какво е насилие.  В тази възрастова група броят отговори „Да”, на въпроса „Във вашия клас има ли насилие над деца” е 48%, докато процента на положителните отговори в изходящия тест е вече 60%.  Голяма е разликата обаче в отчитането на процента на отговорите, свързани с насилие в семейството. На въпроса „Някой в къщи бие ли другите от семейството” едва 18% са отговорили с „Да”, като в изходящия тест този процент се увеличава – 25%. Не трябва да забравяме, че в тази възраст децата вече имат изградени умения да запазват тайните на семейството, трудно споделят и разкриват срама и страха, който изпитват. Тези данни сочат, че в резултат на обучението,  деца, в чийто семейство има насилие  са се научили да разпознават неговите форми и симптоми.
       И в тази група се отчита голяма разлика в отговорите на въпросите, свързани със сексуалното насилие и докосването,  но по – голям интерес будят отговорите на въпросите за сексуалното насилие.   Драстична е промяната преди и след обучението в представата за сексуалния насилник, като видимо в резултатие са отразени новите познания и умения за разпознаване белезите на сексуалното насилие.

ЦЕНТЪР “МАРИЯ”


5100 Горна Оряховица, ул. “Цар Освободител” 11
тел. / факс: 0618 / 2 21 81;     0888 139 136
center_maria@abv.bg, www.centermaria.org

 

Сдружение “Център Мария е неправителствена организация, регистрирана за осъществяване на дейност в обществена полза, с решение № 1498 от 26. 09. 1999 г. на Великотърновския окръжен съд.

Визия:
Център “Мария” работи за едни свят, който е толерантен към различията, в който жените и децата, преживели домашно, сексуално насилие и трафик, както и групите в социална изолация са интегрирани в обществото, техните права са гарантирани от ефективно работещи закони и обществото е преодоляло негативните си нагласи към тях;

Мисия:
·       Да насърчаваме формирането на социални нагласи за толерантност към различията, за уважение към страданието и непримиримост към насилието във всичките му форми;
·   Да лобираме за създаване на държавни и институционални механизми за защита интересите на жертвите на насилие и на хората в неравностойно положение;
·   Да използваме ефективно партньорството си с медиите за превръщане въпросите на домашното насилие, трафика и социалната изолация в обществен проблем.

В изпълнение на своята мисия, екипът на Център Мария” предлага:
Ö    Информация;
Ö  Разработване и прилагане на програми за превенция на домашното насилие и трафика на хора;
Ö  Безплатно психосоциално и юридическо консултиране на жени и деца, свидетели и жертви на домашно и сексуално насилие;
Ö Социална рехабилитация и интеграция на жертви на домашно насилие;
Ö  Открита телефонна линия за свидетели и жертви на домашно насилие ( 0618 / 2 21 81 );                                                                                                                        
Ö  Защитено жилище за хора в риск ( ул. “Бунар Хисар” № 17А;  тел. 0618/2 21 36 )

В Център “Мария” работи мултидисциплинарен екип, включващ психолози, юрист, педагози, социални работници, трудотерапевти, експерт-вътрешен мониторинг, технически сътрудници, счетоводител, доброволци. Шест души от екипа работят в Център „Мария” по трудови  договори.
Организационна структура:
Център “Мария” се управлява от тричленен Управителен съвет и от Изпълнителен директор, чиито отговорности са разписани в Устава и в Правилника за вътрешния ред на Организацията.
Партньори  - национални и местни НПО, Областна администрация - В. Търново, Общинска администрация – Г. Оряховица, РПУ, Д”СП”, Д”БТ”, Младежки дом, Читалище “Напредък”, училищни настоятелства.

Център “Мария” е регистриран  в АСП и ДАЗД за предоставяне на следните социални услуги:
Ö  Център за социална рехабилитация и нтеграция за жертви на домашно насилие;
Ö      Център за социална рехабилитация и интеграция на деца;
Ö      Защитено жилище за хора в риск.
Службата е единствената в Област Велико Търново, която предоставя услуги на клиенти от Община Горна Оряховица и съседните общини, а от Откритата телефонна линия се възползват преживели насилие от цялата страна.

Реализирани проекти като водеща организация:

1. “Център за работа с жени, преживели домашно насилие”- ЕС по Програма ФАР-ЛИЕН, 1997 - 1998 г.;
2.   “Насилието срещу жени и деца” – Чарити Ноу Хау, 1999 г.;
3.   “Заедно срещу насилието над жени и деца” – ФПББ, 2000 г.;
4.  “Превенция и борба срещу домашното насилие над жени и деца – І “ – Отворено общество, 2001;
5. “Момичета в риск-превенция на трафика” – ЕС по Програма ФАР-АКСЕС, 2001- 2003 г.;
6.  “Превенция и борба срещу домашното насилие над жени и деца – ІІ “ – Отворено общество, 2002;
7.  “От деца за деца” – ФРГИ, 2002;
8. “Програма за овластяване на момичета в риск от трафик от СУПЗ- Горна Оряховица” – Германски комитет “Световен ден на молитвата”, 2003-2005 г.;
9. “Открита телефонна линия за жени, жертва на домашно насилие” – Световна банка, 2003
10. “Трафикът – нарушение на човешките права” – Посолството на САЩ в България, 2004 – 2005 г.;
11. “Заедно в служба на обществото” – Програма МАТРА на Холандското правителство, 2004 г.;
12. “Програма за овластяване на младежи и девойки, отглеждани, обучавани и възпитавани в институция” – ЕС по Програма ФАР-Развитие на гражданското общество, 2004-2006 г.;
13. “Открита телефонна линия “ – Глобален женски фонд, 2005 г.;
14. “Програма за подкрепа на жертви на насилие” – МАМА КЕШ, 2005 г.;
15. “Стратегия за устойчива набиране на средства на местно ниво”- ФРГИ, 2005-2006 г.;
16. “Програма за мобилизиране на общността” – Отворено общество, 2005 г.;
17. “Повишаване възможностите за трудова заетост” – АУПТ, АЗ и Световната банка, 2006
18. “Защитено жилище за хора с интелектуално изоставане” – ЕС по Програма ФАР-“Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи” – І фаза, 2007- 2008 г.
19. “Подкрепа на пилотна инициатива в област Велико Търново “Заедно срещу насилието”- 2009 г., финансиран от Администрацията на Министерския съвет на Р България;
20. „Превенцията – ефективно противодействие на трафика на жени и деца”, ФРМС, 2009 – 2010 г.
21.   „Подкрепа за жертви на домашно насилие” - БЖФ, 2009-2010 г.
22. „Подкрепа и защита на жертвите на домашно насилие” - Министерство на правосъдието, 2011-2012 г.

Партньорски проекти:
23.  “Консултативен център за жертви на насилие” – с Асоциация “Ная”, Търговище – Обединени холандски фондации, 2006 – 2007;
24.  “Консултативен център за алтернативни услуги за семейства и деца в нужда” – с Община Полски Тръмбеш, ЕС по Програма ФАР” Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи” – І фаза, 2007- 2008 г.;
25. “Разпространение на добрите практики за защита на децата” – със Сдружение “Гаврош”-Варна, ОАК, 2007-2010 г.;
26. ”Предоставяне на социалната услуга “Домашен помощник” – с Община Горна Оряховица, по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – 2008 – 2009 г.
27. “Резилианс без граници” – с Институт за социални дейности и практики-София, ОАК, 2008 – 2011 г.
28. „Прилагане на Координационния механизъм за превенция на насилието  над  деца в областите Търговище и Велико Търново” - с Асоциация “Ная”, Търговище - Фондация „Оук”, 2011-2014 г.

 

ВАЖНИ ТЕЛЕФОНИ

Национален телефон за спешни повиквания

Национален телефон на доверието за деца

Открита  телефонна линия
за жертви на домашно насилие – 0618/ 2 21 81
Център „Мария” – Горна Оряховица

Гореща  телефонна линия
за жертви на домашно насилие 0601/ 6 70 25

Асоциация „НАЯ” - Търговище

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

      1. По-голямата част от настоящия наръчник е препечатана от брошурата „Интегрирана подкрепа за деца, жертви на  домашно насилие – наръчник за професионалисти, работещи с деца”, издадена от  Асоциация „НАЯ”- Търговище през 2010 год. по проект„Интегрирана подкрепа за деца, жертви на  домашно насилие”, финансиран от ФМ на ЕИП.

  1. Учебни материали на Учебен център към „Асоциация Анимус” -София.

 

      3. Общо ръководство за прилагане на модел за директна психо-социална работа в Консултативен и Кризисен център за деца и семейства в риск – Център „Отворена врата” Плевен, 2009 год.

     4. „Как да се справим с насилието. Да се научим на толерантност” – ръководство за преподавателя на Фондация „Български джендър изследвания” София, 2001 год.

    5. Помагало по превенция на насилието за училищната мрежа – ДАЗД, 2006 год.

   6. Практическо ръководство за социална работа с деца, преживели насилие – ДАЗД, 2007 год.

   7. Антология „Социална работа” – съставител Мартин Дейвис.

   8. Материали на Сдружение „Център „МАРИЯ” – Горна Оряховица.

 

Настоящата брошура се издава в рамките на Проект
Стабилизиране на мултидисциплинарните екипи
 в две области на България”,
изпълняван от Сдружение „Асоциация „НАЯ” – Търговище и
Сдружение „Център МАРИЯ” – Горна Оряховица
в периода 2011 – 2014 година
с финансовата подкрепа на Фондация ОАК – Швейцария

Изложените   в   този   документ   възгледи
са на „Асоциация „НАЯ” – Търговище и „Център МАРИЯ” – Горна Оряховица
и по никакъв начин не отразяват официалната позиция
на финансиращата организация

 

 

 

 

 

Лого & съдржание (с) 2002 -2008 Център Мария